Тайната, предадена с усмивка

Беше обикновен ден. Без очаквания. Без план. Разхождахме се из малко село, скрито сред маслинови дървета. Камък, слънце и тишина. Място, което не иска внимание, но го заслужава. Тогава я видяхме. Жена на видима възраст около седемдесет години. Движеше се спокойно. Уверено. А косата ѝ — гъста, жива и тъмна —разказваше история, която не можеше да бъде случайна. Жена ми не устоя и я заговори. Не като търсач на тайни, а като жена, разпознаваща красотата в друга жена. Попита я просто. Как? Жената се усмихна. Без гордост. Без мистерия. И започна да разказва.